ще стоя тихичко
няма да ти кажа нищо
ти знаеш всичко
главата- ниско
стомахът- глътнат
дъхът- притиснат
сърцето ми е спряло
не можеш да го чуеш
не можеш да ме хванеш
само лекичко искам
да погаля тревата
толкова е мека...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Това е смазващо готино. Направо съм in love в това стихотворение ;-) Браво Милвана, имаш талант, това си ти! Прекрасна, чувствителна, готина, дълбока....
Публикуване на коментар