слабият блогър съм аз

това, което ме уплаши днес е, че нямам какво да кажа. Не че наистина нямам нищо за споделяне, а че това, което искам да споделя не е за споделяне и не е за пред хора. И не искам никой да го знае, и не искам аз да го знам, и не искам да се е случвало, нито да го помня. И какво излиза? Че споделянето няма смисъл?