Borovez 14.12-16.12

кога остарях.......

За първи път остарях, когато умря баба. Бях на 16, имах любим, знаех, че той е най-прекрасния и е винаги до мен. Имах живи родители и животът изглеждаше в самото си начало. Баба си отиде и ме завари неподготвена за своята смърт. Не можех да повярвам, че това се случваше. Все едно бях в евтин сериал, който не свършваше и не свършваше.
За втори път остарях, когато умря 18-годишният приятел на една моя приятелка. Той беше колоездач, много атлетичен млад човек, за който се носеха слухове, че е развил левкемия от анаболите. Казваше се Явор и на погребението се слушаше една нашумяла по онова време сръбска песен: "Шуми, шуми Яворе..." Беше единствен син на млади родители, които на погребението гледаха с празен поглед и не знаеха къде се намират.
Когато татко си отиде, един мой първи братовчед се надвеси над мъртвото му тяло и започна да ми говори за имотните дела на семейството. Говореше в цифри и валути, в бъдеще време, което за мен в този момент нямаше никакво, ама никакво измерение..
За четвърти път остарях, когато една сутрин Миро ми каза, че Гергана е била убита в катастрофа. Поех този удар седнала на стълбището пред дома. Не можех да помръдна. Чаках цялата гадост да дойде отгоре ми да ме убие най-после. Чувствах се стара, по-стара от вселенската мъка. Не можех да поемем повече. .
Т.е. мислех си, че не мога да поема повече. Сега чакам следващото. То идва. Ако аз съм жива, други около мен ще умират, а аз ще остарявам. Ей това е. И никакви, ама никакви Кю-фактори и шибани ензими няма да ми върнат вярата във вечния живот, която правеше младостта ми млада.
Милата ми майка сега изпраща една след друга приятелките си. Те си отиват, тя остава сама. Милата ми майчица........ колко е остаряла...........

Среща с приятели от Русенското Музикално училище

Още малко от протеста 12.09.2007 + видео

Протест 12.09.2007

В началото ключовите фигури


















Ами прави са си- КОЙ ЩЕ ПЛАЩА???













Някои плакати се писаха на място



























тук се вижда разрешението за протеста














тръгваме. Шаро е винаги с нас :)












хората вървят назад, но не се вижда добре, понеже снимката е статична













пеем химна на пл."Славейков"













още малко песни пред сърдитите погледи на полицията












интересен плакат; вече сме пред министерството













пак там; струва ми се, че се застояхме излишно дълго













в това време на ул. "Раковска"

Протест 03.09.2007

Началото беше обявено за 19:30, но реално започна след 20ч., та за това моята щракалка направи доста незадоволителни снимки. Отново имаше около 200 човека. Тръгнахме да пресичаме пешеходните пътеки, но не се получи така, както беше замислено- не можехме да спрем колите, понеже полицаите спираха нас.

Струва ми се, че търпението на властите няма да издържи до края на изборите. Това беше мирен протест, който целеше да обърне вниманието на обществеността към сериозните нарушения, които хората от високите нива на администрацията допускат умишлено и с явна лична финансова изгода. Вместо да ни оставят да си пресичаме пешеходните пътеки, както позволява законът, те ни спираха със сила и злостни забележки. Вечерта завърши със сблъсъци (http://a6k1g9k1vf.vbox.bg/videos/sblysyk_mejdu_policai_i_protestirasti_ekolozi/index.html) и два ареста. Какво ли ще е след изборите...

Протест 13.07.2007 фото галерия

Идеята беше да направим човешко влакче, което да премине "Витошка" и през "Славейков" да стигне до Министерството на Околконата Среда и Водите. Така и стана.










Любов пред камерите













"Р" като Рила. Това е момент от подготовката на "влакчето" от хора с букви на раменете. Нашите букви казваха: "Рила ни е мила"











Не съм много наясно с връзката между раста визията и това, което се опитва да внуши, но все пак- хвала на тези млади хора, които търсят собствени изразни средства










Завой около чешмичката до "Славейков"; някои си пийнаха пътьом водица. Ако опазим това, което остана от природата ни, може би чешмите няма да спрат?!?










Това е малка част от влакчето... просто бях в него и нямаше как да направя по-широкообективна снимка











Журналистите ни отстреляха добронамерено. Не е лесна тяхната професия, но в този случай, мисля, че се радваха да отразят "добрата новина"










Среща на поколенията













Някои ни се радваха отстрани и отгоре













Други бяха объркани- тези случайни хора попаднаха в човешки трафик на "Славейков". Вижте им реакциите











Снимамеееееее













последно кръгче и........













стигаме до Министерството на Околната Среда и Водите, или по-точно-отсрещната страна на улицата; махаме листите от раменете си и ги слагаме там.........










където си мислим, че има хора, които най-после трябва да се почувстват отговорни












вярваш ли в това? дааааааааа, супер се получи!!!!!












а тези момчета за радост не прибраха никого този път. Тук приключи този протест. Къде ли ще започне следващия??