Мдам... интересно защо предпочитаме да вярваме, че Бог е създал човека, вместо очевидното- че Човек си създава богове? Или още по-смело- че Човек Е Бог? Ако се харесваме повече може би ще постигнем повече. Ако сме убедени в собствените си способности и красота сигурно ще ни остане повече време да мислим как да живеем щастливо и сито, вместо да каканижем теософски постулати за предполагаеми планини Олимп. Какво ли щеше да е, ако целият човешки потенциал се беше впрегнал "на ползу роду", вместо "на ползу Богу"? Дали щеше да има толкова гладуващи в двата смисъла- физически и духовно? Не е ли грешно да бягаме при Бог за всяко нещо и да му прехвърляме отговорността за собствените ни дела и техните последствия? Търчим по света да сеем грешките и греховете си и после ги пращаме на Олимп да бъдат измити и опростени. После можем да продължаваме да търчим по света.
Ще взема накрая да прочета Библията. За това дело си струва човек да си направи отделен блог.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар