днес

Тази сутрин, въпреки че е събота, се събудих в 8 и не можех повече да стоя в леглото. Снощи не пих много и си спомням, че не се карахме, така че без всякакво угризение мога да стана и да си направя кафе.
Денят започна мрачно. Канеше се да вали, но не му стигаха силите. Снощи се беше изваляло. И все пак, това беше един от първите тъмни дни, който ако не по температура, то поне по осветеност приличаше на есенен. Милото ми лято... няма да го запомня с нищо, но то не иска да си отиде. Все още се мъчи да живее.

Обичам те.

Направих си кафе. Гледах телевизия. Евтим стана около 10 и денят тръгна по реда си. Този човек винаги внася ред около себе си. Гледахме ТВ, пушихме и планирахме деня.

После ходихме да пазаруваме, скарахме се с майка ми по телефона, той си купи скъпа бира. Неговите братовчеди идват днес, а сестра му и мъжа й- утре. Програмата е малко притеснителна, но тези хора са ни близки и е приятно, че ще дойдат. Толкова рядко ни се случва........
Има много да се чисти, много да се готви, да се бели, да се реже. Най-накрая всичко е приютено в тавата и влиза във фурната. Кухнята разнесе аромати в цялата къща.. а то си е всъщност двустаен в Люлин..... Хубав двустаен, но все пак, в Люлин. Каквото и да говорят, Люлин си е готски квартал.

Благодаря ти.

Работата напредва. Изчистихме, изстудихме алкохола, направихме салата, нарязахме мезета, почти наготвихме. Хората ще дойдат всеки момент. Спорим за това коя покривка да сложим. Той иска бежовата, аз искам синята. По-тежкарска е. Забравих, че преди 4 години ти умря на днешния ден. малко след като си планирала твоята трапеза, твоето угощение, което така и не се случи. На този ден, преди 4 години, не ти казах "довиждане", понеже бях в склада. Не ти казах и толкова много други важни неща, също толкова важни като "довиждане".

Обичам те. Много те обичам.

И това не ти казах. И ти не ми го каза.