tag:blogger.com,1999:blog-43243745660749189622011-11-28T01:18:17.591+02:00Блогът е в черно, за да пестим енергия. Ползвайте BLACKLE (вж. линка по-долу). Всеки трябва да помогне с каквото може- "Богатият- с парите, бедният- с труда"Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.comBlogger221100tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-55663745758046507262011-08-25T23:44:00.004+03:002011-08-26T00:05:46.829+03:00

как очакваме да ни разберат мъжете? няма никакъв шанс, понеже те са хора на логиката. А, като се замисля, ние сме нелогични създания. Само погледнете всекидневните ни занимания- напълно лишени от видим резултат повтарящи се действия. Мием чинии (като че ли утре няма да има нови за миене), бършем прах (като че ли утре няма пак да се напраши), отглеждаме деца (като че ли от това светът ще стане

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-18673138651951355712011-06-26T02:22:00.004+03:002011-06-26T02:28:00.800+03:00

ще стоя тихичконяма да ти кажа нищоти знаеш всичкоглавата- нискостомахът- глътнатдъхът- притиснатсърцето ми е спрялоне можеш да го чуешне можеш да ме хванешсамо лекичко искамда погаля тревататолкова е мека...

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-35721958831783408452011-01-17T23:42:00.008+02:002011-01-18T00:01:09.284+02:00

Имахме си Коледа с милото ни детенце. Ходихме си в Русе при бабите и дядо. Заедно бяхме цяла седмица и Жорето имаше на разположение голямо семейство, в което той да бъде център. Много се радваше на това. Той обича публиката си и я дарява с целия си талант. Дядо му доста се изтощи от дългите разходки с внучето, увиснало на двата му пръста, докато щъпурка криволичейки с кашкавалени крачета между

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-44875533468760010222010-11-27T14:17:00.004+02:002010-11-27T19:11:44.262+02:00

отсреща във фризьорския салон работи Ели- малка тупирана кукличка с потурести дънки и блуза с пайети. докато ми мие косата си припява някакъв радио хит, който е слушала десетки пъти това лято. а то, лятото, си отиде без да пита. чудя се дали мога да стана фризьорка. като видя някой така да си обича работата ми се иска да съм на негово място. да ставам всяка сутрин, да си тупирам косата и да си

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-36665988938754269062010-11-27T10:17:00.007+02:002010-11-27T14:09:01.699+02:00

Мдам... интересно защо предпочитаме да вярваме, че Бог е създал човека, вместо очевидното- че Човек си създава богове? Или още по-смело- че Човек Е Бог? Ако се харесваме повече може би ще постигнем повече. Ако сме убедени в собствените си способности и красота сигурно ще ни остане повече време да мислим как да живеем щастливо и сито, вместо да каканижем теософски постулати за предполагаеми

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-83833824478108471362010-05-09T22:59:00.003+03:002010-05-09T23:56:44.804+03:00

това, което ме уплаши днес е, че нямам какво да кажа. Не че наистина нямам нищо за споделяне, а че това, което искам да споделя не е за споделяне и не е за пред хора. И не искам никой да го знае, и не искам аз да го знам, и не искам да се е случвало, нито да го помня. И какво излиза? Че споделянето няма смисъл?

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-26118858303422327482009-05-24T18:01:00.002+03:002009-09-16T00:27:51.407+03:00

За да прочета тази цифра ми се наложи да групирам отзад напред цифрите по тройки. Не ми беше лесно, но бях любопитна да разбера колко хора са в Скайп в момента. Колкото две Българии. Аз съм един от тях. В това време, докато 14.5 млн души сме пред компютрите си, available for chat, други умират от глад и болести, бият жените и животните си, насилват деца и бабички, крадат, убиват, серат, учат се

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-12550873761757710632009-03-30T01:40:00.002+03:002009-04-13T20:51:20.579+03:00

чакамнавела съм се в ниското на тихои чакамцял живот минава в чаканеот горе има бури, става нещостихии срещат се, печелят биткидруги губят и умиратсъс много шум и пукот,но мен не ме застигат биткитеаз съм в ниското на тихобез въздух и без дъхстоя отдолуям лайнаи оцелявамкъде си ти?

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-83469828096484303802009-02-22T13:33:00.002+02:002009-02-22T13:57:58.153+02:00

Те стоят в един офис със сиви стени и син мокет. Двамата са млади, може би прекалено млади за това, което правят. Бюрата им са големи и долепени едно о друго, почти празни. Пишат по сивите си безшумни клавиатури, докато говорят по сивите си телефони. Програмата, с която виждам да работят е някаква вътрешнобанкова, явно проектирана само за тази банка. Интерфейсът е строг, почти минималистичен.

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-36574882998036322022008-09-13T23:12:00.006+03:002008-09-14T00:07:14.953+03:00

Тази сутрин, въпреки че е събота, се събудих в 8 и не можех повече да стоя в леглото. Снощи не пих много и си спомням, че не се карахме, така че без всякакво угризение мога да стана и да си направя кафе.Денят започна мрачно. Канеше се да вали, но не му стигаха силите. Снощи се беше изваляло. И все пак, това беше един от първите тъмни дни, който ако не по температура, то поне по осветеност

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-25206307599719905322008-08-10T19:18:00.001+03:002008-12-05T19:23:26.469+02:00

26.07Седнах на терасата ни в хотела в Мармарис да пиша първи впечатления от този първи ден тук. Шошошо е в банята, а шумът на града не стихва дори и сега, почти в полунощ. По улицата минават млади турци, и се радват на някаква технологична играчка, която единият демонстрира, мотор минава шумно по долния сокак 114. Градът като че ли се готви да започне да живее след малко, а ние сме пребити от път

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-13158915460568796822008-07-06T23:26:00.017+03:002008-08-27T16:02:22.555+03:00

Обичам всички животни. Обичам тази планета. Не искам да ходя на никоя друга. Стига да излезеш на 15км от София, планетата е чудесно място за прекарване на тленните ти дни. Тя се опитва да живее с нас, макар и ние да се опитваме да се стерилизираме, да се сложим в буркан, да се заварим така, щото да си мислим, че сме спечелили от лотарията вечен живот. Препарати против насекоми- през деня против

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-20028259962394410852008-03-22T22:23:00.013+02:002008-11-04T14:17:20.163+02:00

Това е за всички, които не са от София, но тепърва им се налага да живеят или шофират в този град. Става и за софиянци, които не си дават сметка за някои неща, защото навиците са притъпили сетивата им.---------------За да не бъдем екзистенциалисти приемаме без много уговорки, че София е нашата столица. След обявяването на "независимостта", страната ни отново е преминала през редица политически

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-6994634231380091242007-12-17T09:25:00.001+02:002008-01-22T12:23:26.480+02:00

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-72767500542968291982007-10-19T23:30:00.000+03:002007-11-26T18:39:07.966+02:00

За първи път остарях, когато умря баба. Бях на 16, имах любим, знаех, че той е най-прекрасния и е винаги до мен. Имах живи родители и животът изглеждаше в самото си начало. Баба си отиде и ме завари неподготвена за своята смърт. Не можех да повярвам, че това се случваше. Все едно бях в евтин сериал, който не свършваше и не свършваше.За втори път остарях, когато умря 18-годишният приятел на една

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-86187427720677771082007-09-23T13:04:00.000+03:002007-09-29T17:04:41.109+03:00

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-7089007232576189292007-09-14T15:24:00.018+03:002008-03-01T10:35:48.868+02:00

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-14934406567821865832007-09-13T15:10:00.001+03:002007-09-13T16:30:21.491+03:00

В началото ключовите фигури Ами прави са си- КОЙ ЩЕ ПЛАЩА??? Някои плакати се писаха на място тук се вижда разрешението за протестатръгваме. Шаро е винаги с нас :)хората вървят назад, но не се вижда добре, понеже снимката е статичнапеем химна на пл."Славейков"още малко песни пред сърдитите погледи на полициятаинтересен плакат; вече сме пред министерствотопак там; струва ми се, че се застояхме

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-20642092010488678362007-09-05T09:58:00.000+03:002007-09-13T15:00:17.378+03:00

Началото беше обявено за 19:30, но реално започна след 20ч., та за това моята щракалка направи доста незадоволителни снимки. Отново имаше около 200 човека. Тръгнахме да пресичаме пешеходните пътеки, но не се получи така, както беше замислено- не можехме да спрем колите, понеже полицаите спираха нас.Струва ми се, че търпението на властите няма да издържи до края на изборите. Това беше мирен

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-33462011812382892902007-08-31T15:49:00.000+03:002007-09-05T09:58:40.021+03:00

Идеята беше да направим човешко влакче, което да премине "Витошка" и през "Славейков" да стигне до Министерството на Околконата Среда и Водите. Така и стана.Любов пред камерите "Р" като Рила. Това е момент от подготовката на "влакчето" от хора с букви на раменете. Нашите букви казваха: "Рила ни е мила"Не съм много наясно с връзката между раста визията и това, което се опитва да внуши, но все пак

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-56688836135538513032007-08-31T13:21:00.000+03:002007-09-03T00:14:34.272+03:00

Спомням си моите първи манифестации. Мама ме обличаше в плисирана тъмносиня пола, бяла риза, бели дълги до коляното чорапи и черни лачени обувки. Първо имах синя, а после- червена връзка. Мечтаех за червените вратовръзки и сини ризи на каките от Комсомола. Като че ли имаха и шапки? Но това вече ми се губи.И така, мама ми даваше един букет и българско знаменце- хартиено, с дървена четвъртита

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4324374566074918962.post-88530860703555023742007-06-26T12:28:00.000+03:002011-06-26T02:33:22.065+03:00

мамо, не ми вярвай!лъжа те.че съм добрече съм праваче знам какво правя и защоче всичко е под контрола мии утре знам какво ме чакане е вярно. нищо от това!не ми вярвай, мамо!мамо, спаси ме!

Milvana Kalvachevahttp://www.blogger.com/profile/14178650378662331068noreply@blogger.com0